Как да лекуваме промените, причинени от синдрома на Бекуит-Видеман

Съдържание

• Диагностика на синдрома на Бекуит-Видеман

Лечението на синдрома на Бекуит-Видеман, което е рядко вродено заболяване, което причинява свръхрастеж на някои части на тялото или органите, варира в зависимост от промените, причинени от заболяването и следователно лечението обикновено се ръководи от екип от няколко здравни специалисти, които може да включва педиатър, кардиолог, зъболекар и няколко хирурзи, например.

По този начин, в зависимост от симптомите и малформациите, причинени от синдрома на Бекуит-Видеман, основните видове лечения са:

• Намалени нива на кръвната захар: инжекциите на серум с глюкоза се правят директно във вената и за да се предотврати липсата на захар да причини сериозни неврологични промени;
• Пъпна или ингвинална херния: лечението обикновено не е необходимо, тъй като повечето хернии изчезват до първата година от живота, но ако хернията продължава да нараства или ако не изчезне до 3-годишна възраст, може да се наложи операция;
• Много голям език: може да се използва операция за коригиране на размера на езика, но това трябва да се прави само след 2-годишна възраст. До тази възраст можете да използвате няколко силиконови зърна, за да помогнете на бебето да се храни по-лесно;
• Сърдечни или стомашно-чревни проблеми: лекарства се използват за лечение на всеки тип проблем и трябва да се приемат през целия живот. В най-тежките случаи лекарят може да препоръча например операция за отстраняване на сериозни промени в сърцето.

В допълнение, бебетата, родени със синдром на Beckwith-Wiedemann, са по-склонни да имат рак, така че ако се установи растеж на тумора, може да се наложи и операция за отстраняване на туморни клетки или други лечения като химиотерапия или лъчева терапия.

След лечението обаче повечето бебета със синдром на Бекуит-Видеман се развиват напълно нормално, без проблеми в зряла възраст.

Диагностика на синдрома на Бекуит-Видеман

Диагнозата на синдрома на Бекуит-Видеман може да бъде поставена само чрез наблюдение на малформациите след раждането на бебето или чрез диагностични тестове, като ултразвук на корема, например.

В допълнение, за да потвърди диагнозата, лекарят може също да нареди кръвен тест, за да направи генетичен тест и да прецени дали има промени в хромозома 11, тъй като това е генетичният проблем, който е в основата на синдрома.

Синдромът на Бекуит-Видеман може да премине от родители към деца, така че ако някой родител е имал заболяването като бебе, се препоръчва генетично консултиране преди забременяване.