Как упражненията ми помогнаха да победя пристрастяването си към хероин и опиоиди

Съдържание

• Преглед за

Трябваше да разбера, че съм стигнал дъното, когато откраднах хапчета от баба ми, която разчиташе на болкоуспокояващи за лечение на остеопороза. Но вместо това, когато тя забеляза, че някои от хапчетата й липсват, аз излъгах през зъби и отрекох да имам нещо общо с това. Спомням си, че излязох от къщата онзи ден с мисълта, че съм заблудил всички, само за да се върна по-късно същата вечер при заключени врати на спалнята и шкафове с лекарства, които бяха избърсани. Цялото ми семейство знаеше, че имам проблем-всички освен мен.

Не бях точно ангел, докато растях, но не започнах да се занимавам сериозно с наркотици, докато не срещнах приятеля си от колежа, човекът, когото наистина мислех, че е „този“. Две седмици преди дипломирането ми той ме запозна с OxyContin, Percocet и Vicodin. (Тези болкоуспокояващи с рецепта могат да доведат до случайно пристрастяване, особено за някой, който се възстановява от болезнено нараняване.) Доста бързо моето увлечение се обърна от него към самите лекарства. Имах нужда от тях само за да се чувствам нормално. Не можех да ходя на работа без тях. Не можех да спя без тях. И ако не бях висок, по принцип щях да съм болен и да треперя неконтролируемо. (Ако познавате някой, когото обичате, би могъл да има проблем, внимавайте за тези други предупредителни знаци за злоупотреба с наркотици.) ​​Предполагам, че знаех, че животът ми се върти около наркотиците, но все пак се чувствах сякаш контролирам. Бях се убедил, че имам нужда от тях само по начина, по който много служители в офиса разчитат на кафе, за да преминат през деня.

В разгара на зависимостта си дните ми бяха изтощителен цикъл от търсене на хапчета, покачване, слизане толкова високо и след това търсене на следващия ми връх (което е доста скъп начин на живот). В крайна сметка взех хероин, след като „приятел“ ми каза, че струва част от това, което плащам за OxyContin. Тогава щях да се надуя толкова, че припаднах и да ме арестуват за кражба от магазин. (Това беше нещо като затъмнение от пиенето на прекалено много алкохол, където все още си буден и се разхождаш.) Третият път, когато това се случи, когато се обадих на майка ми да ме спаси (отново), тя ме взе и ми каза тя не можеше да продължава да живее така. Тогава разбрах, че и аз не мога.

Това ми беше необходимо, за да започна възстановяването си. Ще излъжа, ако кажа, че имах събуждане онзи ден и внезапно пристрастяването ми се излекува. Този арест беше през 2012 г. и отне цяла година да ходя на интензивна амбулаторна програма четири пъти седмично и да се срещам с моята група от 12 стъпки или спонсор два или три пъти на ден, преди наистина да се почувствам „чист“. Но общността зад мен ми помогна да се мотивирам. Всички в програмата ми разбраха историята ми. Самите те са били там, за да могат да се свържат.

Те ми помогнаха да се почувствам по-добре и в крайна сметка това доведе до по-добра грижа за здравето си и тялото си. Започнах да тренирам чрез програма, предназначена за хора, които се възстановяват и се научих отново да тренирам. Когато бях пристрастен към наркотиците, забравих колко много обичах упражненията! Сега поставям за приоритет да правя нещо активно всеки ден – независимо дали е интензивен клас CrossFit с хора от моята програма, час по йога или просто разходка из квартала, за да се раздвижите. Активността ми помага да изчистя ума си и това върви ръка за ръка с това да остана трезвен. Звучи клиширано, но упражненията ми дават различен вид високо-очевидно такъв, който е по-добър за мен.

Сега живея доста структуриран живот и тази структура ме държи трезвен. Назначавам тренировки с приятели рано сутрин, за да премахна възможността да излизам на огъване предната вечер. Тези ангажименти рано сутрин също ме принуждават да започна деня си, така че нямам възможност да лежа на дивана, където наркотиците могат да бъдат изкушение.

В разгара на пристрастяването си никога не бих предположил, че хората ще ме гледат като пример за успех, но сега го правят. Моят съвет към тях е да продължават да се връщат-на срещите за възстановяване и на тренировките-защото става все по-добре.

Преглед за