Една жена споделя как клубът за бягане промени живота й

Съдържание

• Преглед за

Когато хората ме видят да водя бягане по велосипедните пътеки в Лос Анджелис в сряда вечер, музика да се чуе от преносим мини високоговорител, те често се присъединяват. Или се връщат следващата седмица, казвайки: „Трябва да вляза в тази група“.

Познавам чувството, защото това всъщност бях аз преди четири години.

Бях се преместил в Лондон само с куфар и раница. Когато кацнах там, наистина исках да намеря общност, към която да принадлежа. Една вечер във Facebook се появи нещо, наречено Midnight Runners club. Бях заинтригуван. Минаха седмици, но си спомних, че клубът работи всеки вторник. Най-накрая си казах, че повече няма да отлагате проверката на това.

Когато се присъединих, пистите се изместиха от полунощ до 20:00. Все пак беше тъмно, музиката се движеше и всички се усмихваха. Как беше възможно да бягат и говори? Тази първа вечер едва удържах, още по -малко разговарях. Израснах в плуване и се състезавах на дълги разстояния, но това беше трудно. Току -що си казах, че това е процес и това ще бъде моето хоби, за да видя къде може да отиде тялото и умът ми. (Свързано: Как да се уплашите, за да бъдете по -силни, по -здрави и щастливи)

Седмица след седмица минавахме по различни маршрути, така че всъщност щях да изследвам града. И разговорите с другите не само ме поддържаха, но ми помогнаха да видя напредъка си - „Добре, сега мога да бягам пет мили, без да се мъча да говоря.“

Тези дни живея в Лос Анджелис и аз съм този, който очертава маршрутите за моя пакет от Midnight Runners. Правим писти с дължина 6 мили в 19:00. през седмицата и продължават по -дълго в неделя. Все още плувам - това е нещо, което тялото ми копнее - но тези бягания са социално преживяване. Те са успокояващи, сякаш всички сме в това заедно. (Не вярвате? Прочетете за силата на племето за фитнес, според Jen Widerstrom.)

Списание Shape, брой за май 2019 г.

Преглед за