Изпробването на нова тренировка ми помогна да открия неизползван талант

Съдържание

• Преглед за

Прекарах миналия уикенд висящ за коленете си от прелистване на трапец, усукване и изпробване на някои други доста невероятни каскади във въздуха. Виждате ли, аз съм инструктор по въздушни и циркови изкуства. Но ако ме попитахте преди няколко години какво обичам да правя в свободното си време, никога не бих предположил, че ще кажа това.

Не бях атлетичен като дете и бях израснал на нисък, астматичен възрастен със слаби стави. Дори се наложих да се оперирам на коляното, когато бях само на 25. След процедурата си през 2011 г. знаех, че трябва да направя нещо, за да се грижа за себе си. Така че започнах да тренирам в местното читалище, изпробвайки „типичните“ тренировки като йога, вдигане на тежести и колоездене на закрито. Наслаждавах се на часовете и се чувствах във форма, но все пак нищо не успяваше *наистина* да получи адреналиновата ми надпревара. Когато една приятелка ме помоли да опитам час по цирково изкуство с нея, аз казах „Разбира се, защо не“.

Когато се явихме на тази първа класа, очакванията ми бяха просто да се забавлявам и да тренирам. От тавана висяха въже, трапец и много различни неща. Затоплихме се на пода и веднага преминахме към работа по въздушни коприни, висящи над земята с обръчи, плат и презрамки. Забавлявах се, но току-що имах бебе няколко месеца по-рано, не по-малко чрез цезарово сечение и тялото ми беше не на борда с тази нова дейност. Можех просто да си тръгна точно тогава и там, да реша, че не е за мен, и да се върна към стандартната фитнес зала, за която знаех, че мога да постигна успех. Но гледането на всички останали спортисти ме вдъхнови да се напъна. Това беше огромен риск и голяма промяна в сравнение с това, което правех, но реших да изляза извън зоната си на комфорт и да вляза всичко.

Не позволявайте на професионалните акробати да летят из въздуха с лекота-заблуждавате се от въздушни каскади не лесно. Отне ми месеци, за да науча основни умения, като например как да обърна (да въртя с главата надолу) и да се катеря. Но никога не се отказах-продължих да го постигам и непрекъснато се подобрявах. В крайна сметка се настроих достатъчно удобно във въздуха, че открих, че искам да споделя този луд талант/тренировка/изкуство с други хора. Така през октомври 2014 г. реших да взема нещата в свои ръце и да започна да преподавам уроци. Никога не бях преподавал каквото и да е преди, още по-малко нещо толкова интензивно и вероятно опасно като цирковото изкуство. И все пак бях решен да го накарам да работи. Въздушната се превърна в моя страст.

В началото преподавах клас по интро въздушна акробатика заедно с кодиректора от студиото, където за първи път се влюбих във въздушната работа. Затоплях класа и тя се включваше, за да преподава материи (което означава въздушни класове, включващи коприна, хамаци или презрамки, окачени на тавана). Гледах и се учех от нея и в крайна сметка преподавах традиционни въздушни часове. В тези класове ученици и художници изпълняват акробатика, използвайки дълъг копринен плат, окачен на тавана, и Lyra, която разменя тъканта за голям обръч. Дори разширих учението си до деца! Обичам да ги виждам да намират същата радост в акробатиката, която бих искал да бях намерил на тяхната възраст.

Моите класове нараснаха, когато придобих умения и увереност в преподавателските си способности и развих още по-голяма лична реализация и признателност към цирковото изкуство. Това, което започна преди години по каприз-начин да тествам водата в моята рутинна тренировка-се превърна в истинска страст. Не мога да си представя живота си без въздух в него и съм толкова щастлив, че направих този скок и не се отказах, защото беше трудно. Натиснах се да се справя с нещо трудно и го смазах тотално.

Сега казвам на всички да опитат нещо ново. Не само ще научите ново умение, но и ще откриете скрити таланти, в които никога не сте се възползвали.

Преглед за