Какво е и как да се лекува мускулна дистрофия на Бекер

Съдържание

• Как се извършва лечението
• Основни симптоми
• Как се поставя диагнозата
• Какво може да причини дистрофия

Мускулната дистрофия на Бекер е генетично заболяване, което причинява постепенно унищожаване на няколко доброволни мускулатури, тоест мускулите, които можем да контролираме, като тези на бедрата, раменете, краката или ръцете например.

Обикновено е по-често при мъжете и първите симптоми се проявяват в детството или по време на юношеството, започвайки с лека и постепенна загуба на сила в почти всички мускули на тялото, но особено в раменете и бедрата.

Въпреки че това заболяване няма лечение, възможно е да се подложи на медицинско лечение за облекчаване на симптомите и да има добро качество на живот и продължителност на живота до 50 години.

Как се извършва лечението

Лечението на мускулната дистрофия на Бекер се извършва за облекчаване на симптомите на всеки човек и следователно може да варира във всеки отделен случай. Най-често срещаните форми на лечение обаче включват:

• Кортикоидни лекарства, като Бетаметазон или Преднизон: спомагат за намаляване на мускулното възпаление, като същевременно предпазват мускулните влакна и техния обем. По този начин е възможно да се запази функцията на мускула за по-дълго;
• Физиотерапия: помага да се поддържат мускулите в движение, като ги разтяга и предотвратява прекаленото им стягане. По този начин е възможно да се намали броят на нараняванията на мускулните влакна и ставите;
• Ерготерапия: са сесии, които учат как да живеем с новите ограничения, причинени от болестта, обучавайки нови начини за извършване на основни ежедневни дейности като хранене, ходене или писане например.

Освен това все още може да се наложи да се извърши операция, особено ако мускулите станат по-къси или много стегнати, за да се разхлабят и да се коригира скъсяването. Когато се появят контрактури в мускулите на раменете или гърба, те могат да причинят деформации в гръбначния стълб, които също трябва да бъдат коригирани с операция.

В най-тежката фаза на заболяването често се появяват по-сериозни усложнения, като сърдечни проблеми и затруднено дишане, поради разрушаването на сърдечния мускул и дихателните мускули. В такива случаи могат да бъдат назначени кардиолог и пулмолог, които да помогнат за адаптирането на лечението.

Основни симптоми

Първите симптоми на мускулна дистрофия на Бекер обикновено се появяват между 5 и 15-годишна възраст и могат да включват признаци като:

• Постепенно затруднено ходене и изкачване на стълби;
• Чести падания без видима причина;
• Загуба на мускулна маса;
• Отслабване на мускулите на врата и ръцете;
• Прекомерна умора;
• Загуба на баланс и координация;

В повечето случаи детето може да спре да ходи до 16-годишна възраст, тъй като болестта прогресира по-бързо в долните крайници. Когато обаче симптомите се появят по-късно от нормалното, способността за ходене може да се запази дори на възраст между 20 и 40 години.

Как се поставя диагнозата

В повечето случаи педиатърът може да подозира този вид дистрофия само като прецени симптомите и наблюдава загубата на мускулна тъкан например. Въпреки това, някои диагностични тестове като мускулна биопсия, сърдечни тестове и рентгенови лъчи могат да помогнат да се потвърди наличието на мускулна дистрофия на Бекер.

Какво може да причини дистрофия

Мускулната дистрофия на Бекер възниква поради генетична промяна, която инхибира производството на дистрофинов протеин, много важно вещество, което поддържа мускулните клетки непокътнати. По този начин, когато този протеин е в малки количества в тялото, мускулите не могат да функционират правилно, започват да се появяват лезии, които разрушават мускулните влакна.

Тъй като това е генетично заболяване, този вид дистрофия може да се предава от родители на деца или да възникне поради мутация по време на бременност.