Синдром на Hanhart
Съдържание
Синдромът на Ханхарт е много рядко заболяване, което се характеризира с пълно или частично отсъствие на ръцете, краката или пръстите и това състояние може да възникне едновременно на езика.
В причини за синдрома на Hanhart те са генетични, въпреки че факторите, които водят до появата на тези промени в гените на индивида, не са обяснени.
НА Синдромът на Hanhart няма лечениеобаче пластичната хирургия може да помогне за коригиране на дефекти в крайниците.
Снимки на синдрома на Ханхарт
Симптоми на синдрома на Hanhart
Основните симптоми на синдрома на Hanhart могат да бъдат:
- Частично или пълно отсъствие на пръсти или пръсти;
- Деформирани ръце и крака, частично или напълно отсъстващи;
- Малък или деформиран език;
- Малка уста;
- Малка челюст;
- Прибрана брадичка;
- Тънки и деформирани нокти;
- Парализа на лицето;
- Затруднено преглъщане;
- Без спускане на тестисите;
- Умствена изостаналост.
Като цяло развитието на детето се счита за нормално и хората с това заболяване имат нормално интелектуално развитие, като могат да живеят нормален живот, в рамките на техните физически ограничения.
НА диагноза на синдром на Hanhart обикновено се прави по време на бременност, чрез ултразвук и чрез оценка на признаците и симптомите, представени от бебето.
Лечение на синдром на Hanhart
Лечението на синдрома на Hanhart има за цел да коригира дефектите, налични в детето и да подобри качеството му на живот. Обикновено включва участието на група специалисти, от педиатри, пластични хирурзи, ортопеди и физиотерапевти, за да се оцени случаят на всяко дете, засегнато от този синдром.
Проблемите, свързани с дефекти в езика или устата, могат да бъдат коригирани чрез операция, прилагане на протези, физикална терапия и логопедия за подобряване на дъвченето, преглъщането и речта.
За лечение на дефекти в ръцете и краката могат да се използват протези на ръцете, краката или ръцете, за да се помогне на детето да се движи, да движи ръцете си, да пише или да грабва нещо. Физиотерапията за подпомагане на децата да придобият двигателна подвижност е много важна.
Семейната и психологическата подкрепа са важни за развитието на детето.