Бактериална резистентност: какво е това, защо се случва и как да го избегнем

Съдържание

• Как се случва антибиотична резистентност
• Основни устойчиви бактерии
• Как да избегнем антибиотична резистентност

Бактериалната резистентност се отнася до способността на бактериите да се противопоставят на действието на някои антибиотици поради развитието на механизми за адаптация и резистентност, което често е следствие от злоупотребата с антимикробни средства. По този начин, като последица от бактериалната резистентност, антибиотикът, който обикновено се използва при лечение, вече не е ефективен, което прави борбата с инфекцията по-трудна и отнема много време и може да има влошаване на клиничното състояние на човека.

Когато антибиотикът е ефективен, бактерията може да намали скоростта си на размножаване или да бъде елиминирана от тялото. Когато обаче бактерията придобие резистентност към определен антибиотик, тя става способна да се размножава независимо от наличието на антибиотика и може да причини по-сериозни инфекции, които са трудни за лечение.

В повечето случаи бактерията е устойчива само на едно антимикробно средство, както в случая на Enterococcus sp.например, когато някои щамове са устойчиви на ванкомицин. Възможно е обаче да има бактерия, резистентна на няколко антибиотици, която се нарича супербактерия или мултиустойчива бактерия, какъвто е случаят с Клебсиела производител на карбапенемаза, наричан още KPC.

Как се случва антибиотична резистентност

Резистентността към антибиотици се случва главно поради злоупотреба с антибиотици, т.е. когато лицето използва антибиотика без медицинска консултация или когато не извърши цялостното лечение, например. Тези ситуации могат да благоприятстват развитието на механизми за адаптация и резистентност на бактерията срещу използвания антибиотик, така че да може да остане в тялото за по-дълго, да се размножава и да достигне до кръвта, характеризирайки сепсиса.

Устойчивите бактерии са способни да се размножават по-лесно и по този начин предават своите гени на устойчивост на други поколения. Освен това е възможно да се появят нови мутации в генетичния материал на тези бактерии, което да доведе до появата на супербугове, които са тези, които са устойчиви на повече от един вид антибиотик. Колкото по-устойчиви са бактериите, толкова по-трудно е да се лекуват, тъй като има по-малко антибиотици за лечение на тази инфекция.

Основни устойчиви бактерии

Резистентните бактерии се намират по-лесно в болниците поради процедурите, на които се подават пациенти, които са по-инвазивни, като в този случай е необходимо използването на широкоспектърни антибиотици, които са тези, които действат срещу различни микроорганизми, включително непатогенни, което може да благоприятства съпротивата.

Освен това устойчивите бактерии обикновено са свързани с болничната среда поради честото използване на антибиотици по време на хоспитализация, имунната система на хората и по-продължителното излагане на инфекциозни агенти и антимикробни средства поради продължителния престой в болницата.

Сред основните устойчиви бактерии са Klebsiella pneumoniae (KPC), Стафилококус ауреус (MRSA), който е устойчив на метицилин, Acinetobacter baumannii и Pseudomonas aeruginosa, които са устойчиви на антибиотици с карбапенем. Познайте основните мултиустойчиви бактерии.

Как да избегнем антибиотична резистентност

Резистентността към антибиотици може лесно да бъде избегната чрез прости действия, като например:

• Използване на антибиотици само по лекарска препоръка;
• Времето и дозата на антибиотика трябва да бъдат посочени от лекаря и използвани в съответствие с неговите насоки, дори и с изчезването на симптомите;
• Не прекъсвайте антибиотичното лечение, дори ако няма повече симптоми на инфекция.

Освен това е важно да поддържате добра хигиена на ръцете, да измивате добре храната, преди да я приготвите, да актуализирате ваксините и просто да се свържете с хоспитализирани хора, като използвате защитни елементи, като маски и рокли например.

За да се избегне бактериалната резистентност, също е важно болниците да изследват най-разпространените бактерии в болницата и критичните стационарни звена и да определят чувствителността и профила на резистентност на тези микроорганизми.

След като стане известно кои са най-често срещаните бактерии и техните характеристики, е възможно да се приемат стратегии за предотвратяване на инфекции по време на хоспитализацията на пациента. Продължаващото обучение и обучение на здравни специалисти, присъстващи в болницата, е от съществено значение за избягване на вътреболнични инфекции и развитието на устойчиви микроорганизми. Вижте как да предотвратите вътреболнични инфекции.